Арменски геноцид
Арменският геноцид, наричан още Арменският холокост, е насилствената масова депортация и убийства на над милион арменци от младотурските власти в периода 1915 и 1916 година в Османската империя. И днес се водят спорове между наследника на Османската империя Турция, която не признава геноцида, и международната общност.
Първи погром над арменците
През 1890 г. в Османската империя живеят 2,5 милиона арменци. Руската империя подкрепя арменската общност и техните опити за автономия, тъй като по този начин Русия цели да отслаби османската държава. Поради бързото разрастване на движението за автономия султан Абдул Хамид II предприема действия, с които да задържи властта си над териториите, населени с арменци.
В опитите си да разпали конфликт Високата порта подстрекава кюрдското население срещу своите съседи арменците. След кланетата от страна на кюрдите арменците вдигат въстание, което е потушено от редовен турски аскер и кюрдски башибозук. По време на потушаването на въстанието през 1894 година загиват 50 000 арменци, запалени са много села. Степента на вина на турското правителство в тези събития не е добре изяснена и е предмет на спорове. Две години по-късно арменски революционери завземат сградата на "Отоманската банка" в Цариград, за да привлекат вниманието на международната общност към положението на сънародниците си в Османската империя.
Втори погром над арменците
1915
Русия и Турция влизат в Първата световна война като неприятели. Турските власти смятат арменците в страната като руска "пета колона". През февруари 1915 година всичките 60 000 мобилизирани арменски войници са затворени в трудови лагери и след това са избити. Арменците, намиращи се в непосредствена близост до фронта, както и други от вътрешността на страната тръгват да бягат пеша през негостолюбивите пустинни земи на Сирия и Месопотамия.
Според други източници, те са били насилствено депортирани в кервани и обкръжени от аскер, след което са избивани по пътя и в лагерите.
Голям брой арменци са убити, а оцелелите след края на войната не могат да се завърнат по родните си домове. Тези арменци емигрират в руската част на Армения или Западна Европа, Северна Америка и Австралия.
Споровете между Армения и Турция за събитията около арменския геноцид все още не са приключили. Армения твърди, че събитията довели до погрома над арменците, са много добре планирани от страна на турската власт и това дава право те да бъдат класифицират като геноцид. Това твърдение на арменската държава от 1985 и 1986 г. е прието и от международната общност в лицето на ООН, година по-късно и от Европейския парламент. От друга страна Турция все още твърди, че събитията от Първата световна война не са геноцид, а че просто някои турски военни са "отишли малко по-далече в действията си". През втората половина на 20 век някои арменски организации неуспешно се опитват, чрез терористични нападения, да принудят Турция да промени становището си относно арменския геноцид.
По време на геноцида международната общност е знаела за тези събития, но въпреки това никой, освен американския посланик в Турция, не реагира. По-подробно изложение на въпросите, свързани с арменския геноцид са дадени от американския историк В. Дадърян.
Във връзка с преговорите на Турция за членство в Европейския съюз, въпросът за признаването от турската страна на арменския геноцид е актуален и отново е на вниманието на европейските държави. Въпросът беше повдигнат и от известния турски писател Орхан Памук, който в началото на 2005 година се изказа в един турски седмичник, че Турция е отговорна за геноцида над арменците, в който са убити над един милион души. Това изявление породи лавина от недоволство и искания за линчуването на писателя в Турция, разрази буря в Европейския съюз и активизира отново натиска на Армения и арменските организации по света за признаване на геноцида. Заради своите изявления Орхан Памук е съден за уронване на турската национална чест и престижа на турската армия. В края на декември Памук е оправдан по предявените му обвинения и е освободен от ареста на 22 януари 2006 година.
Същност и признаване на Арменския геноцид
Преди всичко, за да бъдат разбрани в тяхната дълбочина и цялостен смисъл действията на турската власт срещу арменския народ от началото на 20-и век, следва да се има предвид, че по същество те представляват зле прикрита политика за цялостно ликвидиране на арменския етнос в изконните му териториални предели - териториите от планината Арарат чак до североизтока на Анадола. Турското правителство е целяло да "освободи" тези земи, за да настани в тях множеството мюсюлмански бежанци от Балканите, подгонени от пламъците на Балканската война, след която Турция губи огромна част от своите европейски земи. Няма никакво съмнение, че подготвяната от турците участ на арменското население е било неговото пълно изтребление, заграбване на имуществото му и прогонване на малцината останали чак в пустините на Сирия. В този смисъл наглед несвързаните насилнически действия срещу арменците от 1915 г. представляват сложна, добре обмислена от младотурците, система, която е включвала организирано депортиране под военни конвои на арменците, целенасоченото им избиване както от редовна войска, така и от башибозук (мюсюлманско опълчение, прочуто със своята жестокост), всяческо подстрекаване на турците и останалите мюсюлмани в империята към извършване на побои, убийства, изнасилвания и грабежи над арменските "неверници", отнемане на арменските земи от техните собственици, и т.н. Това именно е система на физическо, икономическо и морално унищожаване на арменската етническа общност, зловещ резултат от която са близо 1 500 000 избити арменци само за няколко месеца. Пак в резултат на това, древната арменска цивилизация, просъществувала цели три хиляди години, реално е унищожена през 1915 г. из корен, а последните оцелели нейни представители живеят като изгнаници в чужди страни (напр. днешната Република Армения представлява едва 10 % от историческата земя на арменския народ) Предвид изложеното, следва да се приеме, че действително това е първият официално регистриран масов геноцид в човешката история, предхождащ с десетилетия Холокоста. Впрочем именно американският юрист от полски произход Рафаел Лемкин - авторът на понятието "геноцид", сам заявява още през 1945 г., че думата е била измислена от него, за да опише жестоката и трагична същност на случилото се първо с арменския, а впоследствие и с евреския народи.
В днешно време обаче турското правителство и официалните му лица продължават упорито и безсмислено да отричат агресивните и варварски действия от 1915 г., насочени към цялостното унищожение на арменския народ, като вместо това говорят за "гражданска война" и "злощастно стечение на обстоятелствата" Подобна позиция на официална Анкара пряко противоречи на установената историческа истина и Конвенциите на ООН, както и буди тревога у европейските държави, несъмнение поставяйки сериозни пречки пред желаната от турците евронтеграция. Фактът, че използването на думата "геноцид" по повод на арменските жертви от 1915 г. е забранено под наказание от Лишаване от свобода до три години, говори красноречиво за състоянието на демокрацията и нравите в съвременната турска държава. Изключение в това отношение правят изявленията на отделни турски писатели и историци, които честно признават трагичната роля на Анкара за събитията от 1915 г. Поради противоречието обаче на тези им изявления с официалната политика, прокламирана от властите и проповядвана дори в училищата, някои от дръзналите автори са преследвани по съдебен ред и хулени от простолюдието (прим. световноизвестният турски писател и нобелов лауреат Орхан Памук за своите твърдения е преследван наказателно повече от година и в крайна сметка е оправдан през 2006 г. по обвинение за "обида на турската нация") За да се преборят с продължаващото отричане на Арменския геноцид от турската държава, много активисти от Арменската диаспора полагат усилия за признаване на геноцида в други държави. Към този момент 22 държави в света официално признават Арменския геноцид като неоспоримо историческо събитие. България е сред държавите, които засега не са признали официално Арменския геноцид от 1915 г.
През 2004 година Канада първа приема и прилага закон, според който отричането на Арменския геноцид е наказуемо. На 12 октомври 2006 френският Парламент приема Закон за криминализиране отричането на Арменския геноцид, според който всеки отричащ съществуването му подлежи на лишаване от свобода.
Група юристи от САЩ се опитват да намерят справедливо решение на направените застраховки “Живот” от арменци, живели в Отоманската империя и Турция в периода 1880–1930 г. Няколко американски и френски застрахователни дружества, вследствие на заведените дела срещу тях, вече изплатиха или са в процес на изплащане на компенсации на притежателите на такива застраховки или на техните наследници. Тези застраховки, Турция е искала да ги вземе след избиване на арменците, но не ги е получила. Днес те се връщат на правоимащите - законните наследници на избитите арменци. Процесът на възстановяване на арменските застраховки, направени депозити и заграбено имущество е в успешен ход, въпреки оказваното и днес турско противодействие.
През 2006 година партия Атака внася за гласуване в 40 Народно събрание проекторешение за признаване Арменския геноцид, но предложението е отхвърлено.
През 2008 година, след като българският парламент не успява да приеме декларация за осъждането на Арменския геноцид, общинските съвети на няколко български града гласуват за признаване и осъждане на геноцида; сред тях са Пловдив, Бургас, Русе, Стара Загора, Пазарджик,Шумен. Гласуването в София не е допуснато от кмета на града на насрочената за това дата. Тези решения на местната власт в Република България представляват проява на националния й суверинитет, но въпреки това срещат враждебни актове от страна на турската власт - отмяна на побратимявания между български и турски градове, бойкот на съвместни мероприятия, както и откъслечни вандалски действия, несъвместими с добрия тон в политиката и междудържавните отношения.
Отбелязване
Всяка година арменците по света и в Армения отбелязват с факелни шествия и манифестации деня на геноцида и призовават Турция да го признае. Пример за това е 90-годишнината през 2005 г., когато в столицата Ереван стотици хиляди хора се събират на мемориала. По същото време има протести и в Лос Анджелис, където живее голяма арменска общност.
Мемориалът в Ереван
През 1965 г. по случай 50 годишнината от геноцида, е построен паметник по проект на архитектите Калашян и Мъгърдичян на хълма "Цицернакаберд" над река Храздан. Обелискът е висок 44 метра и символизира прераждането на арменците, а 12-те блока, поставени в кръг, представляват 12 обезлюдени арменски области в днешна Източна Турция. Вътре в кръга гори вечен огън. От паметника започва парк със стена дълга 100 метра, на която са написани имената на областите, за които се знае, че са извършвани кланета. В края на този парк през 1995 г. е отворен малък музей с информация за събитията, както и снимки от немски фотографи (турски съюзници по време на Първата световна война) и публикации за геноцида на различни езици. Около музея има посадени дървета от различни държавници, които са го посетили.
Страните, които официално са признали арменския геноцид, са: Аржентина, Армения, Белгия, Канада, Чили, Кипър, Франция, Гърция, Италия, Ливан, Литва, Холандия, Полша, Русия, Словакия, Швеция, Швейцария, Уругвай, Ватикана и Венецуела. Също така на регионите на Шотландия, Северна Ирландия и Уелс (Великобритания), страната на баските и Каталуния (Испания), Онтарио и Квебек (Канада), Южна Австралия и Нов Южен Уелс (Австралия) Крим (Украйна), Сеара и Сао Пауло (Бразилия) са признали съществуването на геноцид. В САЩ 42 от 50-те щата са признали официално арменския геноцид. Те са: Аляска, Аризона, Арканзас, Калифорния, Северна Каролина, Южна Каролина, Колорадо, Кънектикът, Северна Дакота, Делауеър, Флорида, Грузия, Хавай, Айдахо, Илинойс, Канзас, Кентъки, Луизиана, Мейн, Мериленд, Масачузетс, Мичиган, Минесота, Мисури, Монтана, Небраска, Невада, Ню Хемпшир, Ню Джърси, Ню Мексико, Ню Йорк, Охайо, Оклахома, Орегон, Пенсилвания, Роуд Айлънд, Тенеси, Юта, Върмонт, Вирджиния, Вашингтон, Уисконсин.
Някои страни са приели закон, според който отричането на геноцида е наказуемо.
Във Франция например, през 2006 г френският парламент приема закон, според който съдебното наказание е отнемане на свободата и затвор и същевременно 45000 евро глоба.
В Швейцария, турският историк Юсуф Халасоглу е осъден през 2004 за нарушаване на този закон по време на лекция изнесена във Винтертур.
В България партия Атака предложи за гласуване в Народното Събрание законопроект за официалното признаване в България на геноцида и холокостта над арменския народ. Болшинството от народните представители гласува против.
Парламентът ни не призна геноцида, но няколко общински съвета го сториха още при кабинета на тройната коалиция и - въпреки острите реакции на ДПС и на турското консулство у нас. С декларации общинските съвети в градовете Пловдив, Русе, Бургас, Варна и Силистра признаха за геноцид масовите убийства на арменци.
В социалната мрежа Facebook има групи, призоваващи за признаване на геноцида над арменците. Можете да ги откриете с търсене на следните езици: арменски, български, английски и др.